Кристина и Владимир от Краснодар избраха Пловдив от Google
Семейството се пренася в града под тепетата от Русия и сега животът им е цветен с Кodama – малък магазин с голяма душа на култовата уличка „Отец Паисий“
Снимки: Галена Колаксъзова
Как ще реагирате, ако млад мъж, жена и деца ви спрат на улицата в центъра на Пловдив и искат да ви подарят стрък цвете? А огромен букет? Ей, така – без никаква задна мисъл, просто, за да направят деня ви цветен.
Представяме ви семейство Познянский – Кристина, Владимр и техните две момчета.
Във вените им тече българска, молдовска, полска, украинска и руска кръв.
Бабата на Владимир е българка, живяла в Молдова, а дядо му се преселва там от полския град Познан, откъдето идва и фамилията им. Кристина разказва, че баща й е от Украйна, а майка ѝ от Русия и добавя „мисля, че сега вече съм малко българка“.
Гостувахме им в техния бутик за цветя на култовата уличка в сърцето на Пловдив – „Отец Паисий“, който след броени дни ще отпразнува първия си рожден ден.
Събира ги руския град Краснодар, където Владимир работел в Икея, а Кристина отишла в магазина, за обзавеждане на апартамента си. Впечатлен от красотата ѝ, той си позволил да вземе адреса ѝ от поръчката, която оформил. Открил я в социалната мрежа и след 10 дни вече били на първа среща. Половин година по-късно се оженили. Сега семейство Познанский е 4-членно с двете момчета Ростислав и Роман, които са родени в едни ден с разлика от две години.
Двамата говорят с любов за Пловдив, хората тук, бизнеса и приятелите, които са открили. Често си довършват изреченията.
Домът им в Пловдив е вторият им общи дом, след този в Краснодар. Сега живеят близо до жп линиите край Младежкия хълм. Владимир описва чувството така: „няма нищо по-хубаво от това да се събудиш и да видиш планина„, а Криси го допълва: „имаме си хълм в задния двор„.
„Половината ми живот е минал в Руския далечен изток – роден съм в Молдова, а другата половина в руския юг, но през цялото време не ми харесваше, по различни причини и търсех начин да се преместя. И къде – не знаех. Един ден говорих с баща ми, знаех, че баба ми е българка и подадох документи за гражданство. 2019 – 2020 г., когато започна пандемията, а после и войната в Украйна, исках да си тръгна по-бързо, защото не можех да живея повече в тази страна и подготвих всички документи. Беше средно сложно заради голямата бюрокрация. Първият път пристигнах на интервю в София през март 2020-а г. и на 13 ноември, 2 години по-късно пристигнахме в Пловдив“, разказва накратко главата на семейство Познанский.
Владимир избира Пловдив, след като се влюбва в него дистанционно. „Когато започнах да подавам документи за гражданство, започнах да проучвам държавата. След като видях Пловдив, започнах да го обичам дистанционно. Само докато го гледах в Гугъл… Ходех по улиците на гугъл мапс, правех разходки по малките улички. Четях български книги – Иван Вазов, Захари Стоянов „Записки по българските въстания“, гледах филми, учех историята – знам за Макгахан, Батак… И после, когато първия път пристигнах в София на събеседване, не я харесах. Аз и съпругата ми не харесваме големия град. След живота в милионен Краснодар, когато пристигнахме в Пловдив беше „УАУ“ – моето място – абсолютно съразмерно“.
Той обожава разходките в Стария град, определя го като мястото, което го зарежда. За нея най-хубавото тук е природа и смята, че Пловдив е много зелен.
Избират града под тепетата и заради любимото им планинарство и близостта на Родопите. Цялото семейство го практикува.
„Когато намерих град с три хълма в центъра, знаех, че това е много хубаво. Да виждаш планината от прозореца, реката … Всичко е много концентрирано и удивително„, така двамата се допълват в разказа си.
В началото им било много притеснено, защото не знаели нашия език, нямали приятели и не знаели кое къде е. На въпроса „кой ви помогна“ отговарят – всички хора, които срещахме.
Когато решили да отворят магазина, също имали множество страхове.
„Аз 15 години работя като флорист и 10 години като преподавател. Колегите ми казваха да не го правя защото българските клиенти не били модерни и не са готови за това. Но, аз не мога да правя друго, разбирам от флористика и започнах като заек – с малки стъпки. Всички хора, които влизаха в началото възкликваха „о, благодаря, че отваряте! Такова място ние отдавна чакаме“. – спомня си Кристина.
Локацията им попаднала „почти случайно“, след 4 месеца обикаляне по огледи и то докато пиели капучино в съседната им любима пекарната.
„Пловдивчани харесват необикновени цветя и букети. Може дори да е само едно семпло цвете, не грамадно стръкче. Може дори лайка. Просто нещо с душа“, казва от наблюдения Кристина.
Тя добавя, че в началото хората влизали и питали „боядисани ли са“, възкликвали „о, лайка през декември! Откъде?“. Обяснението ѝ е, че България е много близо до Холандия – меката на цветята, но магията в Кодама е смес и от други неща.
„Аз винаги казвам, че не мога да предлагам цветя, които не харесвам лично. Ако ги харесвам, мога да ги предлагам и да ги подарявам. Това не е само бизнес за мен, това е като част от душата ми.“
„Кодама в японската митология е дух на гората, който упътва само хората с добро чисто и открито сърце. Така ни намират такива хора„, смеят се Познанский, Владимр показва татуси с кодама по лявата си ръка.
След 15 години работа с клиенти Криси е категорична, че хората намират енергиите и обратно. Твърди, че влизат в тяхното студио за нещо повече – не само заради цветя, а и за внимание и положителна енергия. Затова предлагаме и книги за цветя и подаръчни ваучери. Намерила е местен артист – художничка, която рисува картички с цветя специално за бутика.
„Искам да кажа че в България имате много фермери, които отглеждат български цветя и хората не знаят това. Цветята им са с най-хубавото качество и ние ги подкрепяме.
Пловдив е като столица на цветя, наоколо е пълно с производители. Хората не знаят за тях. Ето например, в село Рогош има оранжерия с евкалипт. Ние направихме във Фейсбук клип за един фермер от Ягодово, с когото работим. Много е важно да даваме информация за тези хора“, напомня флористката и ни заръчва да работим по темата.
Семейството ни изпраща още със съвет: ако имате избор, то никога не работете със съпруг/а на едно място. Обяснението е: ако не е голяма любов – няма да стане.
Владимир твърди, че тя е шефът, но добавя „аз съм сив кардинал“.
Сивият кардинал е открил много приятели в града, който сам е избрал. Вечер дава уроци по китара и свири в рокбанда. Сега готвят първи концерт и имат нужда от вокалист. моли ни да го включим в репортажа, та ако има кандидати да се обадят в магазина.
„Обичаме този град, ние го избрахме. Има плюсове и минуси, но в живота се научихме да поставяме акцент на плюсовете“.
Двамата обожават май и септември в Пловдив, когато културният живот е толкова наситен, че се чудиш къде да отидеш по-напред.
Снимки: Галена Колаксъзова
